Тутракан - Град на рибарите, залеза и войнската слава

Археологически открития свидетелстват затова, че районът е бил заселен още в най-древни времена. В началото на римското владичество, през 40-50 г. сл. Хр. тук е била построена крепостта Трансмариска. Името означава „отвъд блатата” и вероятно се има предвид разливът на Дунав западно от днешния град. Кастелът е имал важна роля в отбраната на северната граница на Римската империя и е бил един от четирите най-големи военни центрове в провинция Мизия. Останки от южната и северната стена на крепостта са реставрирани и консервирани през 2000-2001 г., а през 2015 завърши поредна реставрация на северната стена, която се намира на един хвърлей от реката в днешния крайдунавски парк. „Трансмариска” е обявена за паметник на културата с национално значение.

По време на османското владичество турските управници няколко пъти укрепвали крепостта на Тутракан, защото смятали, че тук Дунав може да се премине най-лесно. И действително именно тук през 1773 г. генерал-майор Суворов преминава реката с руската си войска от 700 души и превзема за кратко града. През 1867 и 1876 отново тук преминават последователно четите на Панайот Хитов и Таньо Стоянов.

След Освобождението градът процъфтява. В началото на 20 в. тук е имало шест училища и няколко печатници, които печатали солидна част от вестниците и книгите в страната.

През 1913 - 1916 и 1919 - 1940 заедно с цяла Южна Добруджа част от района попада под румънска окупация и развитието му почти спира. Този период е оставил силен отпечатък върху бита, културата и архитектурата в района. Повечето по-стари жители и до днес говорят на румънски. Почти всяко семейство има роднини отвъд реката и в Северна Добруджа. Запазили са се характерни румънски думи и ястия, а в последните години се забелязват все по-често гости от Румъния. От скоро в с. Нова Черна се провежда дори фестивал на мамалигата, на който българи и румънци се надпяват и мерят сили в готвенето на деликатеси от царевица.  

Някога този край е бил център на дунавския риболов и лодкостроене. Прословутата лодка „тутраканка“, патент на тутраканските лодкостроители, се среща и сега на много места по Дунава, чак до делтата.  В близост до реката се намира обявената за архитектурен резерват „Рибарска махала“, в която все още могат да се видят типични рибарски къщи, а понякога може да се наблюдава плетене или поправяне на рибарски мрежи. Някои от постройките са изградени преди 150 - 200 г. А в част от реставрираните къщи може да се пренощува. В директна близост се намира единствената  просъществувала лодкостроителница, която днес работи с клиенти от цял свят.

Именно в рибарската махала се намират две борсички за прясна риба, както и малко рибно ресторантче с гледка към низините на съседна Румъния. На лодкостоянката може да се закупи прясна риба директно от лодките.

Близо до реката се намира и основната църква в града, наречена на Св. Николай, построена през 1865 година с дарения на местните жители. В нея може да се види прекрасна дърворезба на царските двери, иконосът  и стенописите, които са сътворени от майстори зографи от Тревненската живописна школа.

Ако сте се запътили към Тутракан, непременно трябва да посетите единствения по рода си по Долен Дунав етнографски музей  „Дунавски риболов и лодкостроене“, който съхранява материалната култура на българите от крайдунавските рибарски селища. Музеят е включен в 100те  национални исторически обекта. Интресни експозиции има и в историческия музей, който се помещава в прекрасна страринна сграда във виенски стил, завещана на града от Димитър Теодоров, поради което носи името „Теодоровата къща“. 

Паметник с международно значение представлява Мемориален комплекс „Военна гробница – 1916“ край с. Шуменци, където са намерили вечен покой  над 8000 войници – българи, румънци и германци, загинали при освобождаването на Тутракан през Първата световна война. Комплексът заедно с намиращата се в него църква „Св. Георги“ се поддръжат в изрядно състояние, като два пъти годишно се отдава почит на загиналите бойци.

Районът е осеян с отпечатъци от миналото – непроучвани могили, римски пътища и кастели, останки от някогашни корабостроителници, архитектурни и исторически паметници. Църкви, манастир, текета и джамии изпъстрят облика на Тутракан и множеството селца, всяко от които с изразен собствен дух и характер.

Друга причина да посетите района е невероятният залез над величествената река, който може да се наблюдава от различни точки на амфитеатрално издигнатия град. Романтична гледка представляват рибарските лодки, носещи се бавно по разлялата се река на фона на залязващото огнено кълбо и прелитащите птици.